Сива дъга Част 1

Измина поредният ден. Дъждовните капки бавно се спускаха към земята и издаваха тих, успокояващ звук. Вятърът вееше упорито, сякаш искайки да прогони всичко живо от калните улици на големия град. Студът настъпателно се прокрадваше сред цялата тази шумотевица и бавно сковаваше кръвта на забързаните минувачи, все повече обезличавайки лицата им. Погледите им бяха празни и по-мрачни дори от нощта. Изглеждаха изпаднали в транс, погълнати от житейските проблеми, които малко по малко достигаха душите им и бавно ги заличаваха. Тук-там сред тишината се прокрадваха смразяващи смехове, които изразяваха поредният опит на безличния човек да се измъкне поне за секунда от трудностите на обграждащия го свят.
От часове Лара гледаше тази картина през прозореца си и размишляваше върху утрешния ден. До нея не достигаше нито светлината му, нито мракът, погълнал града. Очите й се губеха в стичащите се по стъклото дъждовни капки, а слухът й бе погълнат от поредната балада, разказваща за любовните разочарования на съмнително доволната певица. На масата бяха разпръснати изписани листи хартия, някои от които смачкани, а до тях стоеше цветна палитра бои и една черно-бяла рисунка, изобразяваща слънцето, борещо се с нощта. Накратко, обичайният понеделник. Ден, изминал сред часовете на университета, кратка разходка и бърз обяд.
За миг, Лара отлепи очи от прозореца и погледна часовника, който наближаваше полунощ. Момичето въздъхна, и се запъти към разхвърляната маса. Припряно събра листите и ги сложи в една дебела папка, след което заедно с боите, я прибра в една огромна чанта. Погледна картината, която беше нарисувала и се усмихна, след което бързо я смачка и я изхвърли. Може би, защото се опитваше да избяга от сивото ежедневие, или пък защото не беше доволна от резултата. Е, която и да беше причината, в крайна сметка, винаги можеше да нарисува луна, нали ?!
Момичето изгаси телевизора и се насочи към топлото си легло. За съжаление, обаче, сънят не беше особено настъпателен и упорито отказваше да погълне Лара, която все повече жадуваше да се откъсне от обикновения свят и най-после да успее да съзре цветовете. Но не, черният мрак, отказваше да бъде заменен от слънчевите лъчи, които мързеливо си светеха някъде в далечината. Момичето ядосано се въртеше в леглото, докато в един момент не чу силен тропот…

Поредният ден…

Така…най-после се наканих да пиша в блога си… От сутринта денят ми е напълно объркан и отегчителен, вероятно защото цял ден си стоях вкъщи. Да…лошо е да си болен. Снощи, както винаги се застоях на компа до 2-3 ч., четейки разни блогове и слушайки музика. Няма лошо, като изключим си проспах сутринта. И така…после цял ден учих (утре съм на олимпиада) и се отегчавах сама себе си, а това е нещо, което принципно не става особено често (говоря за отегчението, а не за ученето ). Преди малко се сетих, че има нов епизод на SN, което значи че поне краят на деня ми (евентуално) ще стане малко по-интересен. Но… смятам да престана с оплакването и да си повдигна настроението с една песен. Поздрав! Have a nice night!